Под игото

Екранизация в девет части по едноименния роман на Иван Вазов и мотиви от произведенията му „Чичовци“, „Хаджи Ахил“, „Неотдавна“, „Епопея на забравените“.

Съмнявам се, че е необходимо подробно представяне на съдържанието. Но е необходимо да знаем защо трябва да постоим една минута в мълчание всеки 2-ри юни, когато завият сирените. Ако и романът на дядо Вазов да е литературна творба, прототипите на измислените герои са живели наистина. Дишали са, ходели са, хранели са се, смеели са се и са плачели, имали са своите мечти и идеали. А някои от тях, като Левски, Бенковски, Ботев, Волов и още стотици и хиляди знайни и незнайни българи са имали една Голяма мечта – да видят България свободна. За да можем ние с вас днес да се радваме на живия живот, да дишаме свободно, да обичаме свободно и да мечтаем свободно. В ежедневния живот човек рядко се замисля за мира и свободата, защото ги имаме. След като прочетем това, всеки от нас ще поеме по своите си дела – някои ще легнат да почиват от нощна смяна, други ще излязат да се срещат с приятели, трети ще идат на кино, четвърти – на разходка, пети ….. Всеки е свободен да прави това, към което го водят неговите желания, ценности и навици. Защото сме свободни. А тези хора тогава не са били. И затова са имали едно желание и една ценност – свободна България. Всички знаем какво пише на зеленото знаме на Райна Княгина – „Свобода или смърт“. Замисляли ли сте се по-задълбочено върху тия три думи? Опитвали ли сте се да ги приемете не просто като известна фраза, а наистина да ги почувствате? Опитайте сега . . .

В предговора към петото издание на романа Иван Вазов пише следното (първата част той пише в изгнание в Одеса): „О, видения, как наслаждавахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите ми незабравими спомени.“